„Червена Роза“ е изключително лична и емоционална песен в албума „Апострофи“. Тя разказва за болката и загубата на бабата на Георги, Таня Байрактарска, която почина три години преди издаването на албума. Целият проект „Апострофи“ е в почит към нея, като песента „Червена Роза“ е кулминацията на този почит и служи като възпоменание за важната роля, която баба му е играла в живота му. Албумът е пуснат на 22ри ноември 2024 г., три години след нейната смърт, като по този начин песента и целият албум носи дълбок емоционален заряд.
„Червена Роза“ е била изключително трудна за създаване. Песента преминава през повече от 4 различни версии, които са останали в архивите на Ice G. Продукцията е подложена на многократни промени, докато не достигне своята окончателна форма. Тя представлява не само изпълнение на скръбта, но и една дълбока рефлексия върху живота и наследството на бабата, която е оставила траен отпечатък в сърцето на Георги.
Тази песен е един от най-интимните моменти в албума, която показва как личната болка може да бъде претворена в изкуство и как траурът може да се трансформира в нещо красиво и значимо, което ще живее и вечно.
[ИНТРО]
Цигулков плач, изплувал в здрач, сред късна есен,
И ме е рани, и аз унил, вървя унесен.
Тръпна цял, часът без жал, отеква ето.
Възкръсва в мен отминал ден, ридай сърцето.
Студът снове и ветрове са ме подели,
като златист, обрулен лист, растат проблеми.
Пол Верлен, аз съм вплен, искам да избягам,
ноември ме хвана, пак аз падам, нека да разкажа.
[КУПЛЕТ 1]
Есенна сутрин, 21-ва след закуска,
баба звънна на вратата, дадох ѝ прегръдка.
Седна до мен, почна да разказва,
гледа, че съм по-добре и за мен се радва.
Може би зат’ва ми даде ранен коледен подарък,
или знаеше сценария по-нататък.
Наричам това последния ден от моето детство.
започна със смях, завърши с шепот.
[КУПЛЕТ 2]
Есенно пладне, с брат ми си играем,
всичко се променя, като слънцето падне.
Мама се прибра от магазина сама,
виждам, че трепери нейната ръка.
Тате се прибра час след мама.
Не съм го виждал със сълзи; питам го какво стана.
„Георги, твойта баба влезе в болница
и е 50/50, каза докторът“.
Очите почервеняха, краката ми треперят.
В същия момент звънна моята леля.
Чувам нейните сълзи; „Надеждата не е празна.
Тя ще оправи; т’ва е моята вяра“.
Сутрин беше добре, животът непредвидим.
Кога смехът ни се превърна в сплин?
С баба най-много се смея.
Тя казваше молитви за нас, сега ние за нея.
[КУПЛЕТ 3]
Не отидох на посещение,
от страх да видя моя герой в лошо положение.
С братовчедка ми Таня, плакахме, Боже…
Казваме си „Т’ва ще бъде лош спомен“.
Тя ще стане, ще дойде и „как сте“ ще ни пита.
Ще играем на карти и с маймуната Чита.
През студените есенни мрачни улици се скитам,
трябва да се прибирам, но просто не искам.
Дните минават, растат моите въпроси.
Моите надежди също; ще ѝ подаря рози.
Като се върне, ще кажа, че я обичам,
но една ноемврийска вечер промени всичко.
Умът ми каза: „Сънят ти ще се срине.“
Тате влезе в стаята каза „тя си отиде“.
Каза: „Сине, бъди силен.“ Пуснах моите сълзи.
Бог взе нашия ангел само след 10 дни.
