![Apostrofi-AlbumCover](https://www.bayraktarski.com/wp-content/uploads/2024/10/cropped-Untitled-1-scaled-1-1024x1024.jpg)
„Пролог“ е откриващата песен от дебютния албум на Георги „Ice G“ Байрактарски, озаглавен „Апострофи“. Тя служи като врата към дълбокия и личен свят на поезията и историите, разказани в албума. Началото на песента е меланхолично, но въздействащо, с нежни пиано акорди, изсвирени от spaecii, които задават тон на цялостната атмосфера.
Моментът, който наистина привлича вниманието, е включването на гласа на бабата на Георги, Таня Байрактарска, която произнася думите: „жив и здрав“. Това не е просто фрагмент от песента – това е емоционална връзка и почит към нея, вдъхновила създаването на целия проект. „Апострофи“ е посветен на нейната памет и на значимостта на семейните корени, които се преплитат с личната идентичност.
Веднага след това чуваме повтарящата се идея „Сила или слабост“, която се явява основна тема на албума. Тази фраза отразява баланса между вътрешните битки на човека, разкривайки основния мотив, който преминава през всяка песен. С постепенното изграждане на инструментала, бийтът – създаден от самия Георги Байрактарски – се развива в мощна основа за първия куплет.
[КУПЛЕТ]
Апострофи,
добре дошли в моите мечти и пороци.
Пророк, търсейки изход от т’ва битие,
мойто дневниче се превърна в житие.
Броейки числа, в главата два апострофа,
т’ва не е сатира на Ралин, чуй к’во говоря.
Т’ва история за агония, меланхолия, време,
гордост, горест, печал, печалба, промяна и бреме.
В търсене на нещо много повече от физика,
оптимист в своя прайм, в мене е матрицата.
Композиция 3:16 и други,
главен герой и автор на нещо повече от думи.
Моите мисли в дневници, търсейки своя рай,
на края на т’ва ще бъда като Ford Pines.
Всеки човек в този проект играе няк’ва роля,
но все пак ме питат к’во е т’ва апострофа?
[ПРИПЕВ]
Гордост, от мойта горест,
много, във всяка повест.
Двойно строфите, тоест,
нека обясня, Боже.
Нямам време аз вече,
падам от бреме тежко.
Бягам, гонят ме, спрете,
помощ, строфи аз моля.
Гордост, от мойта горест,
много, във всяка повест.
Двойно строфите, тоест,
нека обясня, Боже.
Буря, в главата, Боже,
думи са всичко, хоми.
Сила и слабост, двете,
падам, крещя: „Апострофи“.